Село Друган се намира сравнително близо до столицата София, въпреки че не спада към софийска област. То е разположено на територията на област Перник, радомирска околия. Всъщност и радомирската котловина е пряко свързана с населеното място, където то е ситуирано. А за преминаващите от там с автомобилен транспорт е задължително да поемат по участъка Радомир – Дупница. Огоя и Света Петка са два от близките планински хълмове, до които се намира мястото, иначе самата планина носи името Голо Бърдо. Най-популярният воден басейн е река Радиковица, водите на която минанат през цялото село и през неговите няколко на брой отделни махали. Разделено по този начин, то е обособено на Грамада, Блатото, Опалово и дуги части. Друга една река, която се нарича Арката, минава само на десет километра от селото. Неговата надморска височина е точно 650 метра, а Арката се явява един от левите притоци на Струма. В селото днес живеят малко повече от триста души.
Тази цифра обаче се променя в разгара на лятото, вероятно поради доста почиващите от големите градове. Така не е изключено в Друган да се преброят до 1 000 души, като повечето от тях по всяка вероятност се занимават с обработването на селскостопански площи. Общата им площ е някъде 9 000 декара, като някои от основно отглежданите култури са слънчоглед, пшеница и ечемик. От зеленчуците пък най-популярната култура са картофите. Историята на селото започва с това, че то се намира на 30 км от Перник и на 40 от София. Старото име на населеното място е Турган, като не бива да забравяме, че говорим за цели 1 200 години по-рано. Тогава маджарските племена вилнеят на Балканския п-ов, а са известни всъщност като унгарците. Местността Градище е важна за Средните векове и за епохата на Римската империя. При направени в района разкопки са открити останки от стар военен пост, вероятно служещ за охрана на стария римски път. Също така постът има и информативни функции, каквито са съобщаването на новости и идването на вестоносци. За да сигнализират за опасност, военните използвали огъня като основно средство за осведомяване.
Един от най-известните изселници в село Друган е не друг, а дятото на прочутия наш герой капитан Петко Войвода. Евлия Челеби, един от турските изследователи, е специално предупреден за запазването на българщината в селото въпреки честите нападения по време на робството от страна на различни банди. Най-често това са кърджалии и черкези, занимаващи се основно с кражбата на коне и прекарването им през граница. На Челеби е казано, че предвид запазването на национално самосъзнание у местните жители, е на-добре да не замръква в селото. Населението проявава мъжественост по време на османските нашествия и като цяло не позволява разхищаване и разграбване на имуществото. Преди много години самият Иван Рилски минава през селото, но не е посрещнат с добро око от хората. Ловът и риболовът заедно с производството на зеленчуци са основните поминъци на хората. Като будно и дейно е определено населението през 20-ти век, а за 19-тото столетие броят на жителите там достига 4 000.
